• ПЪТЕКИ КЪМ СИЛА НА СЛУЖЕНИЕ
  •  

    thumbs_dscf0132 thumbs_1959343_1526156010988099_1704159486392975679_n thumbs_1975200_1526155810988119_846542192748417963_n thumbs_62636_1526156550988045_3597744200874540918_n thumbs_dscf0124 thumbs_dscf0125 thumbs_dscf0126

Устав

УСТАВ

на

ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД

Исторически корени

Вероизповедание „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, е самоуправляема християнска общност. То наследява вековните традиции на протестантството, възникнало на територията на стара Европа и разпространило се във всички континенти, превръщайки се в преобладаващото вероизповедание на най-развитите държави в света.

Историческите корени на евангелските протестантски църкви в България водят началото си в далечната 1868 г. и на петдесятното движение, възникнало в началото на 20 век.

Днес ние служим на Бога по съвременен и достъпен за всички хора начин.

В световен и исторически план, ние разпознаваме три основни клона на християнството Православие. Католицизъм и Протестантство като оценяваме ролята и мястото на всеки един от тях за разпространяване на Евангелието, на християнските ценности и морал. Ние не се ограничаваме само в търпимостта си един към друг, но приемаме всички вярващи в Господ Исус Христос като наши братя и сестри във вярата.

ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ изповядва и практикува Символ на вярата“, служещ за основа на християнството.

I. Наименование и седалище

Чл. 1. Наименованието на Вероизповеданието е „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.

Чл. 2. Седалището е гр. Видин 3700, община Видин, кв. Нов път, ул. Теменужка, № 1.

II. Символ на вярата, доктрини и богослужебни практики

Чл. З. Символ на вярата:

1. Вярваме в един Бог Отец, Вседържател, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. 11 в един Господ Исус Христос, Сина Божи, Единородния. Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, едпносъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти от Святия Дух и девицата Мария и стана човек.

4. И бе разпънат за нас от Пилат Понтийски, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден според Писанията.

6. И е на небесата, и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Святия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В една свята, вселенска и апостолска Църква.

10. Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакаме възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин!

Чл. 4. Вероизповеданието приема следните доктрини:

1. Бог – Отец: Бог е създателят на всичко. Той е съвършен и непроменяем, всезнаещ, всесилен, изкупител на човечеството. (Битие 1:1, Исая 43:11, Свето Евангелие от Матей 28:19).

2. Синът Исус Христос: Исус е съвършен Бог и съвършен човек, Който е бил заченат от Святия Дух и роден от девицата Мария. Той умря на кръста като жертва за греховете ни и възкръсна от мъртвите за нашето оправдание, и сега е отдясно на Отца като наш Върховен Свещенник и Защитник (Свето Евангелие от Матей 1:23, Деяния на светите Апостоли 7:56, I Послание на св. Ап. Павел до Тимотей 2:5, Послание на св. Ап. Павел до Евреите 4:15)

3. Святият Дух: Като третата личност на Триединството, Святият Дух, Който изхожда от Отца, е изпратен от Бога на вярващите след възнесението на Исус, за да ги упътва във всички истини, да осъжда света за грях и да дава сила на вярващите като Божии синове. (Свето Евангелие от Йоан 14:26, 15:26, 16:7-8, 16:13)

4. Човекът: Човекът е бил създаден по Божий образ и подобие да владее над творението, но е изпаднал в грях, като се е разбунтувал срещу Бога. Тази постъпка е отделила човека от Бога и следователно човекът е станал роб на греха и се нуждае от примирение и Спасител, за да достигне положението, за което е създаден (Битие 1-3; Послание на св. Ап. Павел до Римляните 5:12-21, 6:23)

5. Изкуплението: Изкуплението е било възможно само чрез пролятата кръв на Исус Христос, който е заплатил цената чрез Своята смърт и Възкресение и сега човекът има достъп до спасението, което е дар от Бога. Хората могат да получат своето спасение единствено чрез покаяние за греховете си, вяра в Христовото дело на кръста и кръщение в Господното име (Послание на св. Ап. Павел до Ефесяните 2:8-9, Послание на св. Ап. Павел до Римляните 10:9-10).

6. Боговдъхновеност на Писанието: Старият и Новият Завет на Библията са Боговдъхновеното Слово, най-висшият авторитет за цялата вяра и практика на християнина (II Послание на св. Ап. Павел до Тимотей 4:15-17). Библията се състои от общо 66 книги, които са канонизирани, от които 39 книги са в Старият завет и 27 книги в Новият завет.

7. Църквата: Вселенската Христова Църква се съставлява от всички новородени християни, които представляват Христовото тяло тук на земята. Видимо ни се разкрива чрез местните църкви. (Откровение на св. Ап. Йоан 2:1, II Послание на св. Ап. Павел до Коринтяните. 11:28)

8. Кръщението в Святия Дух: Кръщението в Святия дух е за прослава на Исус Христос. То дава сила на вярващите за праведен живот и служение. Тази опитност е нещо различно от опитността на новорождението и за нея свидетелства първоначалният белег – говорене на други езици, според както Божият Дух дава способност да се говори. (Деяния на светите Апостоли 1:8 и 2:14).

Чл. 5. Богослужебните практики на Вероизповеданието са:

1. Проповядване на Божието Слово;

2. Молитва;

3. Хваление и поклонение;

4. Господна вечеря – причастие;

5. Ръкополагане на служители;

6. Кръщения;

7. Верско бракосъчетание;

8. Погребение.

III. Органи на управление и структура

Чл. 6. Органите на управление на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ са Главен пастор и Старейшински съвет.

Главен пастор

Чл. 7. (1)Учредителят на Вероизповеданието е негов пръв Главен пастор. Той служи пожизнено.

(2)Ако първият Главенят пастор по собствено желание се оттегли от длъжността си, както и вслучай на смърт на първия Главен пастор, Старейшинският съвет поема неговите функции, като взима решения с единодушие, и в едномесечен срок избира нов Главен пастор с мандат от 4 години.

Чл. 8. Главният пастор има следните правомощия:

1. Представлява Вероизповеданието пред държавните и общински органи, обществени организации и трети лица в страната и чужбина.

2. Ръководи работата на Старейшинския съвет.

3. Избира и освобождава членовете на Старейшинския съвет, съгласно съответните текстове на чл. 11.

4. Одобрява писмено решенията на Старейшинския съвет по чл. 10, т. 4, 7, 9, 10 и 11.

5. Свиква извънредните събрания на Старейшинския съвет.

6. Определя ликвидатора при прекратяване на Вероизповеданието.

Старейшински съвет

Чл. 9. Старейшинският съвет е колективен орган на управление на Вероизповеданието. Той се състои от 3 до 9 члена: Председател, Заместник-председател, Секретар и членове. Главният пастор е негов член по право.

Чл. 10. Старейшинският съвет има следните правомощия:

1. Взема всички решения във връзка с доктрините и посоката на развитие на Вероизповеданието.

2. Избира, ръкополага и освобождава според Устава служители на Вероизповеданието и неговите местни поделения, и налага дисциплинарни мерки по отношение на тях съгласно чл. 35, т. 2.

2. Взема решения за учредяването на местни църкви, както и за прекратяваването им, само в случаите на чл. 42.

3. Избира нов Главен пастор в съответствие с чл. 7, ал. 2.

4. Изменя и допълва Устава.

5. Представя и координира финансови проекти, набира средства за тях и гарантира тяхното целево осъществяване.

6. Одобрява имената, с които се регистрират местните църкви (поделения).

7. Взима решение за влизане в състава на Вероизповеданието на местно поделение на друго християнско вероизповедание, при наличието на валидно искане за това.

8. Решава въпросите за стопанисване и управление на имуществото на Вероизповеданието.

9. Взима решения за придобиване на имущество и разпореждане с него, включително със суми по банковите сметки на Вероизповеданието.

10. Дава писмено съгласие на Ръководителя на местната църква за придобиване и разпореждане с имущество на местната църква на стойност над 2000 лева.

11. Взима решение за прекратяване на Вероизповеданието и разпределяне на имуществото след ликвидация, съгласно чл. 39 от устава, както и за прекратяване на местни църкви в предвидените случаи.

12. Определя районите на действия на епископите.

13. Други правомощия, предвидени в устава.

Чл. 11. Членовете на Старейшинския съвет се:

1. Избират от Главният пастор за срок от 4 години и могат да бъдат преизбрани.

2. Освобождават от Главния пастор по тяхна писмена молба или по мотивирано предложение на член от съвета.

Чл. 12. (1) Всички решения на Старейшинския съвет се вземат с единодушие от присъстващите, освен ако в устава не е предвидено друго, и влизат в сила след одобряването им от Главният пастор в случаите на чл. 8, т. 4

(2) Решенията по чл. 10, точки 4, 7, 9, 10 и 11 се взимат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички членове на Старейшинския съвет.

Чл. 13. Събранията на Старейшинския съвет се ръководят от Главния пастор и се свикват:

1. Редовни веднъж на 6 месеца от Секретаря.

2. Извънредни от Главния пастор по предложение на всеки от членовете на Националния духовен съвет.

3. Събранията се свикват с покана (по пощата, тел. или друго далекосъобщително средство), най-малко седем дни предварително. В поканата се посочват датата, часа, мястото и дневния ред на заседанието.

4. Събранието се счита за законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове да се явят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, СЕКРЕТАР

Чл.14. (1)Правомощията на Председателя и Заместник-председателя на Старейшинския съвет са координационни и представителни. Те координират взаимоотношенията между местните църкви и Старейшинския съвет и представляват Вероизповеданието след упълномощаване от Главния пастор.

(2) Секретарят има организационни правомощия, в това число да свиква редовните събрания на Старейшинския съвет.

МЕСТНА ЦЪРКВА

Чл. 15. Когато в определено населено място има най-малко трима вярващи от „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, те могат да поискат с молба от Старешинския съвет да получат статут на местно поделение (местна църква) на Вероизповеданието.

1. По молбата, Старейшинският съвет на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ се произнася в двуседмичен срок с решение.

2. С решението си Старейшинският съвет се произнася и по въпроса дали съответната местна църква да бъде юридическо лице.

3. Членовете на местната църква са членове и на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.

4. Печатът на съответните местни църкви се одобрява от Старейшинския съвет.

Чл. 16. Органи на управление на местната църква са Ръководител на на местната църква и Духовен съвет. Правомощията им се изпълняват в съответния обем в зависимост от това дали местната църква е юридическо лице или не.

Чл.17. Името на местната църква се състои от изразаХристиянска църква –ИСУС Е ГОСПОДи добавка, одобрена от Старейшинския съвет, като може да включва и наименованието на населеното място. Местни църкви, които са юридически лица, регистрирани с друго наименование, запазват наименованието си, но с отбелязване, че са членове на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.

РЪКОВОДИТЕЛ НА МЕСТНА ЦЪРКВА

Чл. 18. (1) Ръководителят на местната църква се избира от Старейшинския съвет, освен в случаите на ал. 2. Той може да бъде ръкоположен за пастор от Старейшинския съвет.

(2) Ако Ръководителят на местната църква по собствено желание се оттегли от длъжността си, както и в случай на смърт на Ръководител на местна църква, Духовният съвет поема неговите функции, като взима решения с единодушие, и в едномесечен срок избира нов Ръководител на местната църква с мандат от 3 години.

(3) Ръководителят на местната църква може да бъде отстранен от длъжност от Старейшинския съвет единствено по причините, визирани в чл. 33, т. 1.

Чл. 19. Ръководителят на местната църква е едноличен орган на местната църква и има следните правомощия:

1. Представлява местната църква пред държавните и общински органи, обществени организации и трети лица в страната и чужбина.

2. Ръководи работата на Духовния съвет.

3. Избира и освобождава членовете на Духовния съвет .

4. Одобрява писмено решенията на Духовния съвет по чл. 21, т. 2 и 6.

5. Свиква събранията на Духовния съвет.

6. Определя ликвидатора при прекратяване на местната църква.

Духовен съвет

Чл. 20. Колективният ръководен орган на управление на местната църква е Духовният съвет. Той се състои от Ръководителя на местната църква и най-малко двама членове.

Чл. 21. Духовният съвет има следните правомощия:

1. Взима всички решения, свързани с организацията и посоката на развитие на местната църква.

2. Взима всички решения, свързани с финансите и имуществото на местното поделение в съответствие с чл. 10, т. 10 от устава.

3. Взема и прилага дисциплинарни мерки спрямо членовете на местната църква.

4. Приема и освобождава членовете на местната църква в съответното населено място.

5. Избира нов Ръководител на местната църква в съответствие с чл. 18, ал. 2.

6. Взима решение за прекратяване на местната църква, съгласно чл. 40 от устава, както и за отделяне и излизане от състава на Вероизповеданието по чл. 41.

Чл.22. Членовете на Духовния съвет се:

1. Избират от Ръководителя на местната църква за срок от 3 години и могат да бъдат преизбирани.

2. Освобождават по решение на Ръководителя на местната църква по тяхна писмена молба или по мотивирано предложение на член от Духовния съвет.

Чл.23. Всички решения на Духовния съвет се взимат с единодушие от присъстващите и влизат в сила след одобряването им от Ръководителя на местната църква в случаите на чл. 19, т. 4.

Чл.24. Събранията на Духовния съвет се свикват и се ръководят от Ръководителя на местната църква, както следва:

1. Редовни веднъж на 6 месеца.

2. Извънредни по предложение на всеки от членовете на Духовния съвет .

3. Събранията се свикват с покана (по пощата, телефона или друго далеко-съобщително средство), най-малко три дни предварително. В поканата се посочват датата, часа, мястото и дневния ред на събранието.

4. Събранието се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове да се явят.

Духовни длъжности

Чл. 25. Духовните длъжности в „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ са: епископ (презвитер), пастор и дякон.

Чл. 26. Пасторът е ръкоположено на тази длъжност лице с призив от Бога да ръководи църква. Той проповяда Божието слово и изпълнява всички църковни служби и дейности: кръщение, бракосъчетание, погребение, раздаване на Господна вечеря, ръкополагане на служители.

Чл. 27. Епископът (презвитерът) е ръкоположен за духовна и административна наставническа работа при основаването, ръководенето и грижата за църквите. Той проповядва Божието слово и изпълнява всички църковни служби и дейности: кръщение, бракосъчетание, погребение, раздаване на Господна вечеря, ръкополагане на служители.

Чл. 28. Дяконът е помощник на пастора в богослужението.

Членство

Чл.29. Член на Вероизповеданието може да бъде всеки, независимо от пол, раса, народност, който вярва в Бога, приема и спазва написаното в Библията и Устава на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.

Чл.30. Приемането за член на Вероизповеданието става по молба до Старейшинския съвет или до съответния Духовния съвет, ако в дадено населено място има учредена местна църква, като по молбата те се произнасят в двуседмичен срок.

Чл.31. Освобождаването от членство става по молба на член на Вероизповеданието до Старейшинския съвет или до съответния Духовния съвет, по която те се произнасят в двуседмичен срок, или след налагане на дисциплинарна мярка съгласно Устава.

Чл.32. За първи членове на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ се считат по право учредителят и подписалите Искане за учредяване на Вероизповеданието.

Дисциплинарни мерки

Чл. 33. Дисциплинарни мерки се налагат за следните провинения:

1. Извършване на прелюбодейство, блудство или умишлено престъпление.

2. Разпространяване на чуждо на Библията учение, такова което противоречи на Символа на вярата или Доктрините на Вероизповеданието.

Чл. 34. Дисциплинарните мерки биват:

1. Предупреждение за изключване.

2. Изключване (отлъчване).

Чл. 35. Решенията за налагане на дисциплинарните мерки се взимат:

1. За членовете на местната църква от Духовния съвет.

2. За останалите членове, невключени в състава на местните църкви, Главния пастор и всички ръкоположени служители – от Старейшинския съвет.

Имущество

Чл. 36. Местната църква набира средства от доброволни месечни десятъци и вноски, дарения, завещания, субсидии, целево преведени средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. З7. Имуществото се състои от недвижими и движими имоти, вещи, парични средства, авторски права и др.

Чл. 38. Имуществото на Вероизповеданието е отделно от това на местните църкви, които са юридически лица.

Прекратяване и ликвидация

Чл. 39. (1) Когато „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР–ИСУС Е ГОСПОД“ остане с по-малко от пет члена, както и при решения на Старейшинския съвет, Вероизповеданието се прекратява и се извършва ликвидация на неговото имущество. Ликвидацията се извършва от ликвидатор, определен от Главния пастор.

(2) Останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се предоставя и става собственост на друго християнско вероизповедание с най-близка доктрина, по решение на Старейшинския съвет.

Чл. 40. (1) Когато дадена местна църква остане с по-малко от трима членове, както и при решения на Духовния съвет, местната църква се прекратява и се извършва ликвидация на нейното имущество от ликвидатор, определен от Ръководителя на местната църква.

(2) В случаите по чл. 42 решението за прекратяване на местната църква се взема от Старейшинския съвет, а ликвидатор се определя от съответния Ръководител на местна църква.

(3) Останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се предоставя и става собственост на Вероизповеданието „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР –ИСУС Е ГОСПОД“.

Заключителни разпоредби

Чл. 41. (1) Всяка местна църква може, по решение на своя Духовен съвет, да се отдели и излезе от състава на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, ведно със своето имущество и да се регистрира като местно поделение на друго християнско вероизповедание или да образува самостоятелно такова, за което уведомява Старейшинския съвет с писмено заявление, съдържащо мотивите за отделянето.

(2) Решението за отделяне включва и промяната в името, от което следва да отпадне израза „Християнска църква – ИСУС Е ГОСПОД“.

(3) Решението за отделяне от „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР ИСУС Е ГОСПОД“ прави валиден акта на отделянето на местната църква след изрично писмено разрешение на Старейшинския съвет, считано от датата на решението за приемане от съответното приемащо вероизповедание или за регистрация на новото.

Чл. 42. Ако дадена местна църква започне да изповядва такова учение, което противоречи на Символа на вярата или Доктрините на Вероизповеданието, или извършва дейност, несъвместима с християнските норми на поведение и морал, то Старейшинският съвет може да вземе решение за прекратяване на тази местна църква.

Чл. 43. При решение на Старейшинския съвет за прекратяване на местна църква, в едномесечен срок от получаването му, съответният Духовен съвет може да вземе решение за отделяне на тази местна църква от състава на Вероизповеданието, по реда на чл. 41.

Чл. 44. (1) Приемането на местно поделение на друго християнско вероизповедание в състава на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР–ИСУС Е ГОСПОД“ се извършва чрез подаване на молба до Старейшинския съвет, по която той се произнася в едномесечен срок.

(2) С решението за приемане се определя и новото име на местното поделение, съобразно правилата на чл. 17.

(3) За валидността на решението за приемане на местното поделение е необходимо предварително приемане на най-малко три негови члена за членове на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ по реда на чл. 30. Тези членове се считат и за членове на новото местно поделение (новоприетата местна църква).

Чл. 45. Вероизповедание „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ издава следните удостоверения: сертификат за завършено библейско обучение и удостоверение за заемане на духовен сан или организационна ръководна длъжност във Вероизповеданието. Удостоверяващите документи се подписват от представляващия Вероизповеданието.

Този Устав се прие и подписа на 27.06.2005 г., в гр. Видин от Николай Петков Методиев, в качеството му на учредител на Вероизповедание „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, въз основа на Искане за учредяване на вероизповедание от 21.06.2005 г., и бе изменен на 15.02.2012 г. с решение на Националния духовен съвет и на 29.08.2014 г. с решение на Националния духовен съвет.

Учредител:…………………………………

(Николай Петков Методиев)

Comments are closed.

  • Случайни снимки

    100_2945 121 100_2861 100_2877 7 img_7799 img_7825 img_7862 62636_1526156550988045_3597744200874540918_n 1504111_1526156264321407_2214601600349250537_n 10881596_1526156507654716_6829160900352458567_n thumbs_100_2860 thumbs_100_2878 thumbs_10402763_1526157537654613_1263392633710503167_n thumbs_10806211_1526155974321436_6826822653363771980_n thumbs_1467183_1526155807654786_9203745670803136043_n